Кристина Патрашкова разговаря с Кристиян Шкварек, а гостът за първи път разкрива напълно непознати до този момент подробности от личната и фамилната си история. Шкварек, който от скоро е баща на син, признава, че за детето си е готов да жертва живота си, което може би не би направил за идея. Баща му, който е поляк, има първи брак с полякиня, двамата бягат от комунистическа Полша във Виена, където им се раждат двама сина. Баща му се захваща с търговия, идва в България през 80-те години, където дори има сблъсък със закона. Първият му брак се разпада, тук среща майката на Шкварек, освен син им се ражда и дъщеря. Бабата на Шкварек пък е от буржоазно семейство, свидетел на падането на Берлинската стена. „Дядо ми беше жесток селянин в добрия смисъл на думата, чийто баща е бил царски офицер, който по-късно изчезва.“ Кристиян Шкварек получава престижно образование в Англия, следва и в католически университет в Брюксел. По време на студентските години преживява културен шок, защото осъзнава, че стара Европа умира, а европейците постепенно губят чувството, че имат велика цивилизация. Потресен е, че в квартала в Брюксел, където живее, хората бранят ислямисти, които извършват терористични актове. „Европа днес е населена с овце, които вкарват в кошарата вълци“, твърди Шкварек, който се връща в България, за да помогне на българите да не тръгнат по пътя на „новите“ европейци. Самият той се определя като консерватор и битката му е да докаже, че либерализмът не е лайф стайл и пиене на соево лате. „Либералният живот е продукт на консервативната цивилизация, на европейската културна революция. Консерваторите не са хора, които рият фекалии в оборите, както мислят либералите“, пали се Шкварек. Днес той продължава семейния бизнес с продажба на врати, а голямата му страст е ездата, с която се занимава от 7 години. Всеки уикенд прави 20-30 километра преходи с коне с приятели, вживявайки се в рицарска роля. Слуша военни маршове, средновековна и класическа музика, както и скандинавски метъл. Шкварек не крие, че е получавал покани да се включи в политиката, но си е давал сметка, че все е щял да бъде определян като нечий човек. За него е важно да може да се бори за консервативните политики, в които вярва и смята, че може да го прави по различни начини.
