Кристина Патрашкова разговаря с бившия депутат, преводач и издател Манол Пейков за живота извън политиката, гнева, алкохола, отношенията му с Асен Василев, случващото се в ПП-ДБ, руските песни и Милен Русков, нашумял напоследък с антилибералните си позиции.
„Никога не съм се определял като политическо животно. Винаги съм тичал по няколко писти, а най-важните изостанаха, докато бях в парламента. Там се гневях, защото имам изострено чувство за справедливост и когато чуя лъжа, се възпалявам“, признава Пейков. Той е категоричен, че опонентите му са му лепнали клеймото, че прекалява с алкохола, защото не са открили с какво друго да го дискредитират. „Дебел съм, рошав и кривоглед, за това нямаше да излъжат. Но те измислиха, че прекалявам с алкохола, след като в парламента, в който бях, пиех най-малко от всички останали.“ Бившият депутат дори казва, че от години има вкъщи шест бутилки 18- годишно уиски, подарени от спонсор на литературен конкурс. 5 от тях не са отворени и до сега. Пейков твърди, че не се сърди на Асен Василев, заради когото остана извън народното събрание. Признава, че „Да, България“ са си окървавили главите, за да пробият дупка в управлението на ГЕРБ, но ПП са постигнали успех, като са влезли през нея. Издателят на Милен Русков казва, че антилебералните изказвания на талантливия автор не влияят на творбите му и той е готов да ги издава и в бъдеще. За сметка на това е изключил от репертоара си руските песни, защото е яростен защитник на Украйна, събира помощи в подкрепа на страната и изпитва неудобство да пее дори любимата песен на баща му „Очи чьорние“. Засега не мисли да се връща в парламента, смята, че ще бъде по-полезен в местната власт в любимия му Пловдив.
